PARI.BG: ПРЕМИЕРЪТ СЛЪНЦЕ И ПРИДВОРНИТЕ МУ ШУТОВЕ

Aвтор: Димитър Ганев

Политическа система без реална опозиция може да даде само ялови плодове.          

Поредните предупреждения от Брюксел, този път за заменките на горски земи и за Програмата за развитие на селските райони, идват като всичко друго, но не и изненада. И този път ще станем свидетели на поредните обвинителни тиради към предишните управляващи. Че те го заслужават, е извън съмнение. Какво обаче предприе правителството на ГЕРБ за разваляне на сделките и за подвеждане под отговорност на сключилите договорите държавни или общински представители? Най-лесно е да се посочи към Станишев, по-трудно е да се провери защо "независимата" съдебна власт не е реагирала своевременно. Правителството, вместо да става шампион в дисциплината "обвини предшественика си", трябва да вкара в затвора корумпирани политици, администратори и магистрати. Това може да стане само със сериозни институционални и кадрови реформи в МВР и съдебната система, а не с използването на медиите като пропагандно оръжие.

Глас по традиция 

Бойко Борисов дебютира като управляващ с внушителна подкрепа. Гражданите, доколкото не познаваха почти никого от ГЕРБ освен лидерите му, гласуваха (по традиция) основно против старото правителство, което дори и по българските стандарти се беше оляло в прекомерни лъжи, корупция и безхаберие. Тоталната незаинтересованост на тройната коалиция за проблемите на България беше стигнала дотам, че дори не си и даваха вид, че искат да свършат нещо по същество. Позите на Станишев пред Брюксел, искреният смях на Орешарски, когато го питаха за стабилността на банковата ни система и за възможността кризата да удари България, са част от потресаващите спомени, с които ще се запомни предишното правителство. За част от елита в БСП загубата на парламентарните избори беше предварително преглътната и дори в известен смисъл желана.

Заиграване с вълците

Доказателство са безумните предизборни харчове, малоумно водената им предизборна кампания и полуизпразнената хазна, която, макар и вече да е преекспонирана тема и да се използва като оправдание, е факт. Няма партия, която да желае да управлява втори пореден мандат и същевременно да си минира бюджета. БСП, имайки болезнени спомени от ерата Виденов, не желаеше да управлява във време на криза и в период на засилена критичност от страна на Брюксел. Беше предприета пропагандна кампания за отричане на кризата, после тя стана "привнесена" и "външна", след което бе продължена социалистическата традиция за прехвърлянето на горещия картоф на следващия мераклия за власт. И досега Станишев вероятно не е проумял, че ниската му популярност не беше резултат от сбъркана PR политика или от недооценяване на бомбастичния, но кух икономически ръст. Проблемът беше, че когато се заиграваш с вълците и същевременно очакваш потупване по рамото от Еврокомисията, която очаква те да бъдат сложени зад решетките, трябва да вземеш решение дали те сърби, или те боли.

Банкрутът

Не е възможно морално банкрутирали партии като БСП и ДПС да играят ролята на опозиция. Споменът за източените фондове и за срамното срастване на олигархичните и партийните им интереси е прекалено пресен, за да се погледне сериозно на претенцията им да са коректив на властта. Ако премиерът не бе подхванал да обвинява прекомерно тройната коалиция, и двете партии щяха да се наредят по един или друг начин на дългата опашка от негови обожатели.

Управляващи по милост

Търсенето на политическа идентичност чрез противопоставяне и балканизиране беше типичното поведение за Синята коалиция през 90-те години. Отношенията на ГЕРБ с придобилия странно самочувствие Мартин Димитров и с Иван Костов са също, меко казано, особени. Те частично участват във властта, но се чувстват аутсайдери, защото им се отказва отношението, типично за политически партньори. С тях не се правят консултации, не участват във взимането на важни решения и де факто с поведение им се подсказва, че са в управлението по милост.

Синята опозиция

Политическото обезличаване на наследниците на някогашната синя идея е гарантирано. От една страна, при успешно управление ГЕРБ ще привлекат техни гласоподаватели. От друга, глухото им участие в управлението изнервя част от привържениците им, които разбират, че им е отредено да са безгласна буква. Именно Синята коалиция играе и ролята на опозиция, към която се демонстрира определена степен на чуваемост. Комуникацията между сините и ГЕРБ обаче си остава странна. Тандемът Костов - Мартин Димитров обикновено изказва мнение пред медиите и чак след това, ако премиерът реши, го взема под внимание. Случаите с Илиян Михов и Кольо Парамов са пример за това. Не е съвсем ясно обаче дали решенията на Борисов за икономическите му съветници са повлияни от Костов и Димитров или от личното му популистко желание да се ползва от всемирната любов на народа и да не разлайва кучетата.
Във всички случаи ГЕРБ не печели, а губи от това, че в политическото пространство няма реална опозиция. Освен че система без опозиция е дисфункционална като цяло, това допълнително пренатяга и очакванията към управляващата партия.
 

Четвъртата власт

В огледалния свят на българските медии с удивително усърдие и постоянство се съгражда новият образ на Национален спасител. Националната телевизия, която в предизборната кампания отразяваше политическите събития в ущърб на ГЕРБ, сега се е върнала към по-обективен стил. Основни печатни медии обаче се изживяват като лични пиари на новата власт и им спестяват почти всички критики. Медиите винаги са имали естествена слабост към силните на деня, независимо дали произхождат от политическата или от икономическата власт. Това, което е уникално в случая, е магнитудът на явлението. В светогледа на Борисов пресата и телевизията са естественият посредник между него и народа Му. Иронията е, че подобна изкривена популистка демокрация като че ли не функционира толкова зле в България. На няколко пъти отразеният негативен обществен резонанс имаше ефект върху управляващите и те ревизираха решенията си.

Нож с две остриета

Подкрепата на журналистите е нож с две остриета и може да изиграе лоша шега на всеки политик. Иван Костов също беше благославян и после рязко разлюбен. В последните двадесет години всички политически балони бяха надувани с участието на медиите с изключение може би на Атака. Тя обаче, въпреки че не беше приемана добре от основните средства за информация, разполагаше със своя регионална телевизия.
Като цяло медиите са основен фактор за виталността и информираността на гражданското общество. В основата си обаче те са и властови субекти със свои отделни интереси, които нерядко взимат връх над обективността. Затова тяхната безрезервна подкрепа винаги трябва да се гледа под лупа. Зли езици мълвят, че издатели със сериозни финансови проблеми са сред най-благоразположените към ГЕРБ.
Бойко Борисов има реален шанс да приключи не само на думи, но и на дела омертата, която съществуваше между политическия елит в различните правителства. Затова обаче трябва много работа, воля и по-малко шум в публичното пространство. Успехите трябва да бъдат измервани не с вестникарски заглавия, а с издадени присъди от последна съдебна инстанция.

Източник: PARI.BG