Автор: Иван Филчев
Редки са дискусиите, посветени на сигурността на храните, в които да не се споменат генномодифицираните организми в един или друг момент. Въпросът, който изниква рано или късно, е дали съвременното общество има необходимост от тези организми, за да изхрани населението по света, какъвто е един от най-използваните аргументи за оправдаване развитието на земеделските биотехнологии. Експерти и технолози неведнъж са заявявали, че благодарение на ГМО, които са издръжливи и обогатени с хранителни субстанции, могат да изхранят света.
Организацията на сектора на земеделските биотехнологии се крепи на два елемента. Първият от тях се изразява в откритията на учените през XX век, най-вече в областта на молекулярната биология, които отвориха нови пътища към създаването на нови изобретения. Вторият елемент пък се изразява в засилването на юридическата защита на тези изобретения, което става факт чрез патентоването. Точно благодарение на патентите е възможно да се осигури правна защита на гени, генни конфигурации и нови растителни видове, както и на специфични инструменти, необходими за създаването на ГМО. Някои страни се обвързаха с дву- или многостранни споразумения в сферата на патентите. Други пък се видяха принудени да променят законодателството си в областта на интелектуалната собственост, за да останат конкурентоспособни на САЩ.
Повечето научни изследвания в областта на земеделските биотехнологии се правят в частния сектор, а предвид големите разходи се създадоха големи групировки, най-вече в химическата индустрия. Днес 90 процента от ГМО на пазара са произведени от американската компания "Монсанто". Пет други фирми също доминират в областта на този вид иновации - американските "Дюпон-Пионер" и "Доу", и европейските "Синджента", "Байер", БАСФ. 75 процента от продажбите на пестициди се извършват от шестте мултинационални компании, като три от тях пък контролират почти половината пазар от семената в света.
Всъщност целта на ГМО е да намали разходите за производството, а не да увеличи производителността от хектар. Освен това е безспорно, че генномодифицираните култури са предназначени за клиенти от богатите държави. Малко над половината от площите с ГМО се намират в САЩ и Канада. Останалата част е разположена в страните с развиваща се икономика, но там тези култури са предназначени за износ, а не за местно ползване. Генномодифицирана соя за фураж се отглежда в Аржентина, Бразилия и Уругвай. Засети площи с ГМ-памук има в Индия, Китай и Южна Африка, но неговото предназначение по дефиниция не е за храна.
Понастоящем обаче се работи по създаването на две категории ГМО, които имат отношение към безопасността на храните. Става дума за биоукрепване на растителното разнообразие, т.е. култури, обогатени с витамини А и Е, желязо и цинк. Другата категория пък включва растения, които издържат на суша и други метеорологични условия. Тези проекти принадлежат на частни фирми и би могло да се предположи, че са предназначени за заможни клиенти. Това обаче не е точно така, тъй като съществуват различни проекти за страните с развиваща се икономика, в които се включват както частният, така и държавният сектор на тези страни. При тези проекти частните фирми дават безплатен достъп до техните патенти за семена. Научните изследвания са под егидата на Консултативната група за международни земеделски проучвания в страните с развиваща се икономика. В повечето случаи целта на проучванията се отнася до подобряването на местни растения като ориз, маниока, сорго (захарна метла) и банани.
Международните експерти също се опитаха да дадат отговор на въпроса дали ГМО са решението на проблема с глада по света. През 2009 г. бе публикуван докладът "Международна оценка на знанията, науките и земеделските технологии за развитие", който бе по инициатива на Световната банка. Документът бе плод на консултации, които продължиха три години, като в тях се включиха 440 експерти от 110 страни. Трябва да се отбележи, че представителите на индустрията, занимаваща се с разработване на ГМО, напуснаха консултациите преди края им, а САЩ, Австралия и Канада отказаха да подпишат документа.
Оказва се, че всъщност ГМО не са ключов момент в гарантирането на един по-сит свят. Истерията около тях бе създадена от една технология, която в началото даде обещания да разреши световните проблеми с глада с магическа пръчка. Индустрията пък има стратегически интерес да прави така, че тази технология да бъде възприемана като необходимо решение за изхранването на планетата. Истина е, че още от самото начало индустрията на земеделските биотехнологии се ангажира в кампания, в чиято риторика ГМО бяха представени като средство за решаване на проблемите на глада и устойчивото развитие. Това обяснява и защо компанията Монсанто вложи и продължава да влага огромни ресурси в рекламата и разширяването на мрежа от местни власти, журналисти, политици и учени, подкрепящи нейните тези.
Няма коментари:
Публикуване на коментар