В-К "НОВИНАР": БОЖИДАР ДАНЕВ: ИКОНОМИКАТА ЩЕ ДОСТИГНЕ ДЪНОТО ПРЕЗ МАРТ ДОГОДИНА

Интервю на Десислава Янкова, Снимка: Люлин Стаменов
Източник: www.novinar.net

Божидар Данев е роден през 1939 г. в София. Завършва Техническия университет в столицата. Провежда следдокторска специализация в Университета в Хановер, Германия. През 1991-1997 година е управител на Софийската стокова борса. От 1993 г. е председател на Българската стопанска камара (БСК).

- Г-н Данев, Българска стопанска камара проведе проучване за развитието на фирмите у нас. Каква беше за бизнеса 2009 г.?

- Интересно е, че този път българските фирми се държаха като един организъм и за съжаление този организъм е страдал през 2009 г. За първи път от 5 години насам 63 процента от анкетираните от Българската стопанска камара компании отговарят, че икономическата 2009 г. е неуспешна. Много малка част от тях – около 28 процента смятат, че за тях е успешна. Това са фирми от отрасли, свързани с вътрешния пазар и с потреблението на населението – хранително-вкусова промишленост, фармация. Независимо от кризата хората не стават по-малко или повече болни. Така че, ако говорим за успешна година, това може да се каже само за фирмите, свързани с тези специфични пазарни ниши. Печелят компаниите, които успяха да се ориентират към поносими за намаляващите доходи на населението цени. Голяма част от потребителите у нас вече не гонят качество, а едно приемливо съотношение между цена и качество. При избора на хранителни продукти доминираща е цената. Не случайно има повишено търсене на меса от птици, които освен че са диетични, са и по-евтини. Отношението цена към качество ще бъде доминиращо и през следващата година.

- Кой фактор най-силно е затруднил фирмите?

- Най-тежко върху бизнеса влияе свиването на пазарите и особено на чуждестранните, тъй като не малка част от фирмите работят за износ. Нещо окуражително и оптимистично е, че за първи път, след започването на кризата се наблюдава ръст на износа, като за ноември е регистрирано увеличение на обемите за разлика от същия месец на миналата година. Това явление трябва да се анализира внимателно. Да се види кои български продукти изнасяме, какви обеми – дали са продукти с по-висока добавена стойност, или отново разчитаме на суровините и материалите. За 2008 г. голяма част от обемите за износ се формираха от нископреработени стоки. Подобни анализи би трябвало да се правят, за да може да се прецени с какъв потенциал излиза от кризата българската икономика. Къде е конкурентоспособността?

- Кога очаквате да се подобри икономическата среда?

- Около 96 процента от фирмите смятат, че бизнес средата не се е подобрила през тази година. Това означава, че на практика няма промени в отношението на администрацията към бизнеса, няма конструктивно отношение на държавното управление към предложенията на бизнеса. За да просперира една икономика са нужни три компонента – добро държавно управление, мениджъри с голям потенциал и високо квалифициран персонал. Не се наемам да правя анализ на тези ключови фактори.
Изненада ни фактът, че получихме отговори от повече фирми за разлика от предходни години. Това показва желанието на бизнеса да участва в подобни начинания, тъй като смятат, че подобно проучване ще получи отклик в обществото, което формира донякъде и нагласите на правителството.

- Кога може да се очаква раздвижване и съживяване на бизнеса?

- Смятам, че в края на март следващата година икономиката ще достигне дъното. Тогава ще се забави значително ускоряващата се стагнация в икономиката. Надяваме се, че последните три месеца на годината ще бъдат отчетени първи сигнали за забавяне на този срив и през първите три месеца на следващата година може би същият ще бъде минимализиран. Разбира се, това ще е в пряко последствие от развитието на американската и европейската икономика, които са съществена зависимост.
Обикновено безработицата продължава да расте шест месеца след реализиране на спад в икономиката и продължава значително по-дълго след началното възстановяване и обръщане на тенденцията. Така че, ние очакваме безработицата да продължи да нараства и през цялата следваща година и ако юни и юли догодина се наблюдава подобрение, то намаление на безработицата може да има през януари 2011 г. Естествено през лятото заетостта ще е по-голяма заради сезонни причини, туризъм и селско стопанство. В това отношение перспективите пред трудовия пазар не са много светли. Не случайно казваме, че трябва да се готвим за създаване на икономика на безработицата.

- Какви обеми очаквате да достигне безработицата?

- Ние смятаме, че прогнозата на социалното министерство за безработица от 11,4 процента е реалистична. Но това е официалната безработица. На практика незаетите са значително повече, тъй като сивият сектор освободи голяма част от служителите си, а те нямат право да се регистрират в Агенцията по труда като безработни, каквито реално са. Те се водят „обезкуражени лица”, които не желаят да започнат работа или не започват такава. За последната година броят на обезкуражените се увеличи от 140 000 на над 180 000 души и продължава да расте, което засега е почти 4,5 процента от работната ръка. Като се добавят към 11,4 процента, означава, че реалната безработица може да достигне 16 процента. Това е сериозна величина в рамките на една малка икономика, каквато е на България, и в която се наблюдаваше растящ дефицит на квалифицирана работна ръка. През последните няколко години поради грешки на отделни правителства ние създавахме изкуствена заетост и замърсявахме пазара на труда с отпусканите помощи на общините за осигуряване на работни места, изискващи нулева квалификация. По-доброто решение беше тези средства да се пренасочат за образование и обучение на тези хора. Като се добавят към това и демографските проблеми на страната, нещата стават доста драматични.

- Какви са очакванията ви за влизането на България в Еврозоната?

- Смятам, че стъпките на финансовия министър Симеон Дянков за постигане на нулев или минимален дефицит на бюджета са насочени предимно към търсене на признание от европейските страни, че България е подходяща за включването й в подготвителния етап – ERM II преди влизането й в Еврозоната. От друга гледна точка, постигането на нисък дефицит, чрез намаление на разходите на държавата притиска бизнеса и ще ликвидира голяма част от малките и средните предприятия, които не разполагат с достатъчно резерви. Големите изпълнители на обществени поръчки имат не малък брой малки предприятия за подизпълнители. Около всяка голяма компания гравитират малки фирми. Също обявяването на държавни структури в несъстоятелност или изпадането им в тежко финансово състояние влияе на малките фирми, с които те работят. Подобен пример е Национална компания „Железопътна инфраструктура”, БДЖ. Там се говори за хиляди освободени служители. Но това ще доведе и до затруднения в редица свързани с тях предприятия и последващо освобождаване на заети. Тези хора ще излязат на улицата и ще легнат на финансовите плещи на държавата, защото някой трябва да им плаща обезщетения за безработица. Така се затваря порочният кръг.
За какво държавата държи дяловата си собственост в търговски дружества, вместо да ги приватизира и да влее свежи пари в платежния си баланс? Например в Маришкия басейн. Ресурсът е бързо ликвиден и става думи за милиарди. Самите собственици на мажоритарни дялове от тези дружества биха купили държавните акции.

- Във вторник финансовият министър Симеон Дянков забрани да се дава 13-а заплата в общините. Какво е становището на бизнеса?

- За администрацията е коректно. За бизнеса има предприятия, които имат възможност и биха дали 13-а заплата. Но има и такива, които нямат възможност и в момента се борят за оживяване. Голяма част от българския бизнес е в затруднено положение, те не могат да си погасят получените кредити и едва ли ще имат средства за коледна добавка.

- В тази връзка какво се случва с фирмената задлъжнялост?

- Общата задлъжнялост на фирмите ще достигне 200 млрд. лв. за тази година. Миналата година общите задължения на компаниите у нас са 160 млрд. лв. Около 90 млрд. лв. са междуфирмените, а 70 млрд. са средствата, които фирмите дължат към финансови институции, към бюджета, към осигурителните фондове и към персонала. Ако държавата запази реномето си на първокласен платец и си плати задълженията към бизнеса, тези междуфирмени задължения могат да се минимизират. Сега се оказва, че управляващите ще отпускат средства на тютюнопроизводителите. От пет години Българска стопанска камара настоява, че не може в една модерна икономика да се дават 100 млн. лв. на тютюнопроизводители и да се отпускат няколко милиона за иновации, наука и нови технологии. Никой не намери време за търсене на активен изход за един обречен отрасъл, хипнотизирани от криво разбрана социална заблуда. Да се мисли за плащанията към бизнеса, защото върху това се опира цялата приходна част на бюджета и просперитета на страната.

СРЪБСКИ ЕКСПЕРТИ ПРИПОМНЯТ: СИНКО, АКО ИЗБУХНЕ ВОЙНА, И ТИ НЕ ЗНАЕШ НА КОЯ СТРАНА ДА ЗАСТАНЕШ, УДАРИ СМЕЛО ПО БЪЛГАРИТЕ, НЯМА ДА СГРЕШИШ!

Ако някой е имал съмнение, че в съседна Сърбия омразата към България вече не е част от всекидневието днес местната преса даде нов пример, че това е точно така. В обширен анализ, в който са поместени мненията "на най-големите сръбски външнополитически експерти" страната ни е посочена многократно като най-големият враг на Сърбия.

"Днес всеки сърбин знае, че румънците и гърците са нашите истински приятели, а целият народ прекрасно познава и приказката: Синко, ако избухне война, и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари смело по българите, няма да сгрешиш". Така започва анализът посветен за приятелствата и външната политика на Сърбия. Агенция БГНЕС публикува пълният текст на публикацията в едно от най-авторитетните седмични издания - "Магазинпрес".
Независимо от факта, че руският президент бе приет в Белград "като приятел", а американският вицепрезидент бе посрещнат просто като "значима личност" Сърбия не може да разчита на трайни приятелства във външната си политика, защото в междудържавните отношения решаващи са интересите на отделните държави. Само при съвпадение на държавните интереси в по-дълъг период може да се стигне до създаването на приятелство между отделни народи или пък врагове. Поради тази причина "днес всеки сърбин знае, че румънците и гърците са нашите истински приятели, а целият народ прекрасно познава и приказката: Синко, ако избухне война, и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари смело по българите, няма да сгрешиш". САЩ и Великобритания винаги са ни смятали за "малките руснаци" на Балканите и за техни големи врагове. Французите имат големи проблеми с Германия и традиционно добри отношения с Русия и "малките руснаци". Германия винаги е търсила партньорство със Сърбия, но нашите съюзници са ни вкарвали във война с тях. За Русия Балканите са тяхното място на влияние и оръдие за влияние в международната политика. За Китай - Сърбия е началното място за тяхното влияние в Европа. Директорът на Института за съвременна история Момчило Павлович казва, че в междудържавните отношения никога не е имало, няма и няма да има нищо друго освен интереси, но има и страни, с които поради исторически обстоятелства Сърбия е изградила специални отношения. "Където границите са спорни там избухват и войни. Великите сили използват тези неща за войните между тях. Очертаването на границите по време на военни конфликти са били достатъчен повод за различни престъпления и издевателства, които остават трайни следи сред хората и отделните народи. Там където има съвпадение на интересите, се създават и добри отношения между отделните държави. През 19-ти век сръбската политика бе обърната на юг, където имаше проблем с българите за Македония и този конфликт продължи до Първата световна война. От друга страна с Румъния така очертахме границата в Банат, че при тях останаха толкова сърби да живеят колокото и румънци у нас. Освен това съпругата на крал Александър бе дъщеря на румънския монарх и заедно с това имахме общи интереси в борбата срещу унгарския реваншизъм. А гърците, както и ние, бяха застрашени от българската експанзия и към това трябва да добавим, че с гърците винаги ни е разделяла естествената граница", казва Момчило Павлович. Тези исторически приятелства и днес са актуални и се виждат отново, защото Гърция и Румъния са единствените балкански държави - като изключим Босна, които не признават независимостта на Косово. Това обаче, според Павлович, е пряка последица от сегашното външнополитическо състояние на нещата, защото и в едната и в другата страна нямат интерес да се подкрепят сепаратистки принципи.
Според Драган Петрович от Института за международна политика и експерт за руско-сръбските отношения за страна като Сърбия е много важно да има добри отношения със световните сили, а отношенията със страните от Далечния изток, като с Япония например, може да имат са преходно значение. "И отношенията със съседите са последствия от поведението на великите сили. Малките страни се намират под прякото влияние на великите сили и техните междуособици. Достатъчно е да се смени една династия или пък премиер и да се даде старт на нещо ново. Ние сме много близки с българите, но там бе поставена германска династия и страната бе обвързана с Германия, независимо от факта, че населението там е свързано с Русия. Но в тези отношения има някои правила - така както имаме добри отношения с Румъния и Гърция, между нас и албанския народ никога няма да има разбирателство. Те са доста специфични, няма народ в света, с който да са близки. Практически на Балканите те са някакъв остатък от Отоманската империя", казва Петрович. Той смята, че днес в света има пет Велики сили - САЩ, Великобритания, Русия, Франция и Китай, както и Германия, която е сериозен фактор в европейската политика за Сърбия. "На Запад балканските народи винаги са ги смятали за "малките руснаци" и нас по-специално, защото сме славяни, православен народ и поради тази причина сме най-много свързани с Русия. Великобритания винаги е смятала, че свободните балкански държави са продължение на руското влияние и култура и нейните интереси в тази част на Европа и поради тази причина те винаги ще имат тази политика спрямо нас", казва още Петрович.
Бившият сръбски посланик в Париж професор Предраг Симич смята, че във външната политика винаги трябва да се търсят общите интереси какъвто е случая с продажбата на петролната компания НИС на Русия в замяна на подкрепа на Москва за Косово. "В международните отношения икономическите интереси стават все по-значими. В периода след 5-ти октомври /датата когато бе свален сръбският диктатор Слободан Милошевич през 2000-та година - бел.ред./ западните страни имаха интерес от сътрудничеството със Сърбия, но от личен опит знам, че французите постепенно губеха ентусиазъм, когато не получаваха определени неща в бизнеса. По подобен начин стоят нещата и с Великобритания. Направихме много грешки, провалихме много приватизационни сделки. Европейското ни бъдеще до голяма степен зависи от Германия, която смята, че Сърбия трябва да бъде приета в ЕС, само след като признае независимостта на Косово. Нашият единствен изход за защита на националните интереси е да намерим общ интерес с тези, които решават ", казва още Симич.
"Трябва да признаем, че Германия има много по-положително отношения спрямо Сърбия отколкото САЩ и Великобритания. Има няколко примера в историята, които показват, че Германия е имала интерес от сътрудничеството със Сърбия. Дори и при разпадането на Югославия германците имаха интерес Сърбия да остане техен основен партньор. Но тук британските служби винаги са се намесвали и чрез "русофилството и англофилството" са отблъсквали това сътрудничество...Като имаме предвид, че сегашното правителството във Франция е преходно естествено се стига до заключението, че наши съюзници са руснаците и французите и че трябва да бъдем много внимателни в сътрудничеството с Германия", казва от своя страна Петрович. /БГНЕС

Белград / Сърбия / Източник: Агенция "БГНЕС"